Еvangelieto.com: 1 Йоаново 2:29 /екзегезис/ Теология и тълкуване Този стих има дълбоко теологично значение, като артикулира фундаментална истина за божественото възраждане и неговите наблюдаеми последици. Той установява пряка корелация между това да си „роден от Бога“ и практиката на праведност. Доктринално, той подчертава, че истинското спасение (новото раждане) не е просто когнитивно съгласие или еднократно събитие без етични последици, а преобразуващо Божие дело, което произвежда нова природа, склонна към праведност. Божията присъща праведност (Неговият атрибут на съвършена справедливост и морална чистота) е източникът и стандартът за онези, които са родени от Него. Практикуването на праведност, следователно, служи като съществено доказателство, външна проява, на вътрешна духовна реалност. Това учение се бори както с антиномианизма (идеята, че благодатта отрича необходимостта от етичен живот), така и с легализма (идеята, че човек печели спасение чрез дела), като представя праведния живот като естествен плод на възроденото сърце, а не негова причина. То подчертава доктрината за освещението като осъществяване на оправданието. От петдесятно-харизматична гледна точка, 1 Йоан 2:29 мощно свързва новорождението с обитаващото и даващо сила дело на Светия Дух. Въпреки че стихът не споменава изрично Духа, „рождението от Бога“ е присъщо дело на Светия Дух (Йоан 3:5-8). Именно Духът възражда вярващите, давайки им божествена природа, която им позволява да „практикуват праведност“. Тази праведност не е просто човешко усилие, а живот, който е воден от Духа. Практикуването на праведност е пряко свързано с „плода на Духа“, изброен в Галатяни 5:22-23 – любов, радост, мир, дълготърпение, благост, доброта, вярност, кротост, себевладение. Тези добродетели са прояви на живот, воден от Духа, което прави „вършителя на праведност“ ясен индикатор за присъствието и дейността на Духа. Въпреки че този стих се фокусира върху етичното поведение, а не върху конкретни „дарби на Духа“, той предполага, че същият Дух, който дава дарби за служение (1 Коринтяни 12), също така произвежда праведен характер, който е съществен за ефективно служение и автентично свидетелство. Ето защо, харизматичното преживяване на духовни дарби винаги трябва да бъде придружено и потвърдено от етичната праведност, която е плод на Духа, потвърждавайки истинността на новорождението на човека и делото на Духа.