Пролог

УВОД КЪМ ПИЛОТНОТО ИЗДАНИЕ

Йоан: Hов български превод 2007

Първият новобългарски превод на Четвероевангелието, известен днес с името на своя преводач Петър Сапунов, е завършен преди 180 години. Предшестващите го опити за превод на Библията на говорим български език с благословията на Великотърновския патриарх Иларион и спонсорството на чуждестранни библейски дружества завършват неуспешно.

new-bulgarian-translation-gospel-of-john

Още през 1820 г. Сапунов, с помощта на отец Серафим Искизахаренин, започва работа по новобългарски превод на Новия Завет. Работата по превода напредва, но самото издаване е забавено по финансови причини. Едва след смъртта на Серафим през 1827 г. Сапунов започва отпечатването на тираж от 1200 бройки в Букурещката метрополитска преса с помощта на типографа Матей Бабунов и словослагателя Слав Къньов от Калофер. Второ издание следва през 1833 г., като и в двете Сапунов със съжаление отбелязва желанието да издаде Деяния Апостолски, „но недостатък ми стоя противен“. Въпреки че преводът е завършен, пълно издание на целия Нов Завет никога не се осъществява.

Това е почти всичко, което се знае за този превод, вероятно защото той е направен самостоятелно и не е обявен като успех от никоя от чуждестранните организации, инвестиращи в български превод на Библията. Затова пък преводът на Сапунов остава един автентичен български превод. Да бъде такъв е целта на преводача му, както самият той пише в увода: „на българския язык, който се оупотреблява сега въ Болгарїята“. През 1834 г. представителят на Британското библейско дружество Бенджъмин Баркър в писмо до Лондон ще потвърди: „Сапуновото българско евангелие биде навред разбрано; и макар някои думи в тоя труд и да се различават от думите, които се употребяват в тия места, езикът все пак е такъв, щото може да се разбере от богати и сиромаси“.

Но визията за новобългарски превод на Библията в труда на Сапунов е изпълнена и в много други отношения. Тя остава етнически българска, използваща източния български диалект като следствие на критичен избор, нуждата от който останалите преводачи на Библията ще осъзнаят едва половин век по-късно. Визията на превода е типично българска и от икономически гледна точка, отразявайки състоянието на поробения български народ. Тя е българска дори в личната стратегия за разпространение, която Сапунов предприема между двете издания.

Вероятно за това Четвероевангелието на Сапунов носи ясно българско послание във всеки свой ред, дори в политическия манифест на заглавната страница за освобождаване на България чрез „идването на армията на могъщата империя на цяла Русия“. А и откъде другаде следва да произлиза политическата програма на една християнска държава, ако не от страниците на Библията? Посланието на Сапунов е ясно: цялостно, лично духовно и национално спасение чрез Божието Слово – Библията.

В навечерието на годишнината от превода на Сапунов, настоящото издание цели да продължи изконната българска традиция за истинското значение на Божието Слово, непроменено от културни динамики и религиозни канони, предадено на говоримия български език. Ако е вярно, че националното съживление и църковната реформация започват от превода на Библията на говоримия език, то всеки превод поставил си такава висока цел е длъжен да предаде Божието Слово, не така както биха сметнали за правилно преводачите, а така както е сметнал за нужно сам Бог.

Настоящият Нов Български превод следва буквално критичното издание на гръцкия Нов Завет Nestle-Aland 26-27, прототипното издание на Nestle-Aland 28 и UBS 4. Методологията на превода включва:

1. Буквален превод на български език, който обикновените интерлиниарни версии не могат напълно да предадат.

2. Запазване на словореда на оригиналния текст, освен когато е граматически невъзможно.

3. Запазване на старогръцките граматически форми, както и еврейски и арамейски лингвистични особености на текста.

4. Запазване на частите на речта и глаголните времена на оригинала.

5. Квадратните скоби [ ] следват апаратуса на Nestle-Aland и маркират вариантни думи от различните ръкописи.

6. Италик или наклонен шрифт е използван, за да отбележи спомагателни лингвистични елементи (като двоен негатив), които могат да бъдат предадени само чрез динамични еквиваленти.

7. Останалите маркировки в текста са обяснение с бележки под линия.

Д-р теол. Доний К. Донев

Рождество, 2007

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ

Йоан: Евангелието, Посланията и Апокалипсис

Hов български превод от Nestle-Aland 27/28 с критически апаратус

текстов коментар и бележки по превода

Тази малка книга носи едно голямо послание: време е за нов български превод на Библията, вярно и точно преведен от оригинала. Работата по нея отне 12 години – от есента на 1996 г., която бележи нова епоха в историята на българската Библия с нейното интернетно издание Bibliata.com.

gospel-of-john-new-bulgarian-translation21

Но колкото и да ми се иска, тя съвсем не е мое авторство. Мои са само преводът, разсъжденията и преживяването на този древен текст, записан от най-младия сред дванадесетте Христови ученици – апостол Йоан. Двадесет века по-късно написаното Слово продължава да говори за спасение по благодат чрез Божията милост, след което ние никога вече не можем да останем същите. Нашата лична история, свързана с преживяването на Неговото присъствие, става част от Неговата история и е неоспоримо свидетелство за личната ни среща с Бога.

Тази малка книга първо ще реформира съзнанието на читателя – от убеждението, че това не е Библията, която сме чели някога, до осъзнаването, че онова, което сме чели преди, не е бил коректният текст на Библията. Второ, тя ще информира за всичко, което е било променено, перифразирано или пропуснато в ревизиите на българската Библия. Трето и най-важно – тази малка книга ще трансформира съзнанието на читателя в един нов контекст, в който на превода на библейския текст отново е погледнато откровено и отговорно.

Словото е достатъчно просто, за да бъде разбрано от всеки мъж, жена или дете, и достатъчно съвършено, за да промени курса на времето и да направи от грешника Христов ученик. Ето защо, където и да отидем, каквито и да станем, каквото и да постигнем, ние винаги се връщаме към Словото. В него е нашата идентичност, нашата сила и нашата надежда за вечността. В него е нашата история.

Д-р теол. Доний К. Донев

Вeликден, 2008

Включете се в разговора

41 коментари

  1. Скъпи приятели и колеги,

    По-долу ви цитирам въведението (http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=599; и още http://www.evangelsko.info/show.php?id=327) към скоро излезлия от печат буквален превод от Доний Донев на: Йоан: Евангелието, Посланията и Апокалипсис, нов български превод от Nestle-Aland 27/28 с критически апаратус, текстов коментар и бележки по превода. ИК «Игъл», 2008. Ще си позволя да подчертая някои части в този текст и да споделя свои мисли по него и по въпросната публикация въобще. Ето какво пише Доний Донев:[1]

    “Тази малка книга носи едно голямо послание: време е за нов български превод на Библията, вярно и точно преведен от оригинала. Работата по нея отне 12 години – от есента на 1996 г., която бележи нова епоха в историята на българската Библия с нейното интернетно издание Bibliata.com.

    Но колкото и да ми се иска, тя съвсем не е мое авторство. Мои са само преводът, разсъжденията и преживяването на този древен текст, записан от най-младия сред дванадесетте Христови ученици – апостол Йоан. Двадесет века по-късно написаното Слово продължава да говори за спасение по благодат чрез Божията милост, след което ние никога вече не можем да останем същите. Нашата лична история, свързана с преживяването на Неговото присъствие, става част от Неговата история и е неоспоримо свидетелство за личната ни среща с Бога.

    Тази малка книга първо ще реформира съзнанието на читателя – от убеждението, че това не е Библията, която сме чели някога, до осъзнаването, че онова, което сме чели преди, не е бил коректният текст на Библията. Второ, тя ще информира за всичко, което е било променено, перифразирано или пропуснато в ревизиите на българската Библия. Трето и най-важно – тази малка книга ще трансформира съзнанието на читателя в един нов контекст, в който на превода на библейския текст отново е погледнато откровено и отговорно.

    Словото е достатъчно просто, за да бъде разбрано от всеки мъж, жена или дете, и достатъчно съвършено, за да промени курса на времето и да направи от грешника Христов ученик. Ето защо, където и да отидем, каквито и да станем, каквото и да постигнем, ние винаги се връщаме към Словото. В него е нашата идентичност, нашата сила и нашата надежда за вечността. В него е нашата история.”

    Най-напред ще кажа, че съм сериозно обезпокоен от предложения превод и най-вече от претенцията на автора му, което ясно се вижда от цитирания текст. Ето какво мен ме впечатлява най-много.

    1/ Предложеният превод е представен като отговор на воплиюща нужда от «нов български превод на Библията, вярно и точно преведен от оригинала». Моето предположение е, че не незапознатост кара Доний Донев да пропуска или омаловажава факта, че до момента има вече ТРИ пълни нови превода на НЗ от оригинал, направени от някои от най-добрите български специалисти. Това са: 1) Новият Завет – съвременен превод на библейския текст, Проект “Отворена Библия”, ЕТ “Госпъл”, 2002; 2) Новият Завет. Нов превод от оригинала, Българско библейско дружество, 2002 и 3) Нов Завет. Старогръцко-български дословен превод с номерация на гръцките думи по Джеймс Стронг, Първо издание, Фондация „Извор на живот“, 2005. Като първите два от тях са по изданието Neste-Aland, 27, което все още е последното и най-авторитетно текст-критично издание на НЗ на старогръцки. Третият пък е дословен (интерлиниарен) превод, което успешно вече постига това, което преводачът се опитва да направи с преводите си на книгите на ап. Йоан.
    Впечатлението с което остава читателят на въпросното въведение е или, че такива преводи не съществуват, или не са точно преведени – нещо, което въпросният буквален превод на Д. Донев явно претендира, че постига.

    2/ Следващите думи са повече от скандални или плашещи, в зависимост от това колко сериозно ще ги приемем. Във въведението четем: «Тази малка книга първо ще реформира съзнанието на читателя – … до осъзнаването, че онова, което сме чели преди, не е бил коректният текст на Библията». Така г-н Донев с един замах обявява ВСИЧКИ преводи и ревизии на Библията на български не просто на съдържащи грешки, а направо некоректно предаващи текста на Библията. Разбира се, този съдбоносен проблем най-сетне, след над 150 години несполучливи опити на поколения, явно недостатъчно компетентни и вероятно недобросъвестни преводачи, редактори и издатели – протестанти и православни, ще постигне дословния превод на д-р Доний Донев – евангелски вярващ от гр. Ямбол, който получава своя докторат по църковно служение (D Min.: http://www.cogts.edu/degrees/dm.html) в Богословската семинария на Божията църква в гр. Кливлънт, щата Тенеси, САЩ (http://www.cogts.edu/).

    3/ С твърдението, че новият превод: «ще информира за всичко, което е било променено, перифразирано или пропуснато в ревизиите на българската Библия»,
    г-н Донев ни остава без съмнение какво той смята за всички други издания на Библията и за ползата от неговия дългогодишен труд. Тук вероятно трябва да започна да изброявам многобройните грешки в превода на Доний Донев или да илюстрирам непоследователността в избраните от него принципи на превеждане[2], или поне да покажа колко нечетивен и объркващ на български е този превод. Но понеже познавам преводача и мнението му за компетентността на всички други, смятам че няма да има смисъл. Освен това се съмнявам, че ако стана по-конкретен и терминологичен в обясненията си по въпроси, касаещи старогръцкия език или дори българския, г-н Донев ще може да ме разбере и съответно да приеме или да обори доводите ми.

    4/Така от посочените цитати и от породилите се от тях мисли, предполагам, че ще е ясно защо не мога да повярвам на твърдение на преводача, че: «на превода на библейския текст отново е погледнато откровено и отговорно». Всъщност приемам г-н Донев да е откровен в това, което прави и декларира. Но не смятам, че откровеността му е съпътствана с отговорност. Смятам, че твърденията му във въведението, както и самият му превод е повече от доказателство за липсата на каквато и да е отговорност. За мен отговорността се измерва не в претенциите, а в реалната компетентност и връзка с други специалисти.

    Казвайки всичко това, си давам сметка, че се ще предизвикам преводача и поддръжниците му. Но съм готов да поема този риск. Честно казано се уморих да подминавам хорската некомпетентност и арогантност, мислейки си, че така ще им дам време те да се усетят. Но явно остарявам и търпението ми вече не е същото.

    С уважение,
    п-р Венцислав Стойков.

    [1] Подчертаването в текста е от мен.
    [2] Принципите на превеждане и целите, които си поставя Доний Донев може да се видят от част от въведението към излязлото преди това пилотно издание на превода му върху Йоан. Ето какво казва той: «Настоящото издание цели да продължи българската традиция за чистото значение на Божието Слово, непроменено от културни динамики и религиозни канони, предадено на говоримия български език. Новият български превод следва критичното издание на гръцкия Нов Завет Nestle-Aland 26-27, прототипното издание на Nestle-Aland 28 и UBS 4. Методологията на превода включва буквален превод на български език, който обикновените интерлиниарни версии не могат напълно да предадат. Запазени са словоредът на оригиналния текст, старогръцките граматически форми и еврейските и арамейски лингвистични особености на текста. Частите на речта и глаголните времена са предадени според оригинала, следвайки апаратуса на Nestle-Aland маркиращ вариантни думи от различните ръкописи.»

  2. това е много верно
    просто в цялото писмо се казва;
    превода е лош, превода е грешен, но никъде не намирам доказателства за това. цитираното не е от превода, а от предговора
    доста манипулативно ако питате мен, а и тона просто не е приличен за дискусия между християни – верочно брат венци иска да предизвика преводачите по този низък начин но не успява да го направи

  3. Добре де – аз не мога да разбера едно нещо. Пастор Венци Стойков сега превода ли критикува или предговора? Защото това което чета в писмото е доста безотговорно и не може да бъде мнение на пастор, учител, преподавател, богослов и преводач за какъвто Стойков се представя.

  4. Brat venci i bibleiska liga sa pritesneni che noviat prevod shte im spre prodajbite – tolkowa e prostichko

  5. Аз мога само да кажа че в типичен за него стил Доий е пресилил маркетинга на превода си. Дали това е израз на безотговорност, гордост или маркетингова стратегия не е за мен да кажа. А от гръцки пукел не разбирам за да говоря за превода, нещо което дори Венци не е направил. Според мен той(В.) го е сметнал за своя отговорност да изрази отношение понеже с години се занимава с редактиране преводи и дори известно време работи за една от Библейските организации. И понеже маркетинга на Доний преминава прод носа на редакторите на Евангелски вестник като чиста монета. Иначе в интернета може да се публикува всичко, ама …нещо с редактор …тъжна работа.

  6. Иди научи малко гръцки и тогава говори за маркентинг. Също толкова безотговорно е да се правят опити за компроментиране, преди да се даде оценка от специалисти в тази материя. Само да не се окаже, че всички в този клуб „Християнство“ познават библейския гръцки и са наясно с текстовата критика. Всъщност това ни най-малко няма да ме учуди.
    30.06.08 17:09

  7. sproed men ako venccy mojeshe da napravi takav prevod shteshe da e napravil do sega – az si kupih i negovata knijka – tam prosto vse edno chetesh 1924g – ednom kam eno

  8. Тогава изясни си този въпрос, най-напред за себе си и после сподели с нас неведущите. 30.06.08 17:52

  9. Венци Стойков е в час с гръцкия колкото трябва и по начина, по който трябва. Не само това, ми го познавам лично оттук-оттам, както и той мен, и мога да гарантирам, че е свестен и мнението му си струва. Всеки да се простира според мярката си.
    Редактирано от aтaнac шиниkoв на 01.07.08 02:25.

  10. Ами да, през изминалата (учебна) година В.С. заедно с доц. Николай Гочев (директора на магистърската програма към катедрата по класическа филология в СУ) и приятели като Драго Радулов, Мишо Шиндаров (новия директор на Синодално издатателство), Люба Никифорова, Светлана Вулкова и др. четоха и разискваха Посланието на ап. Павел до римляните на старогруцки, виж (http://adromanos.blogspot.com/).

    А да, и още нещо. Може би, за да се прецени самия превод (и бележките), е нужно знание на новозаветен гръцки, но за да се види абсурдността на твърденията във въведението, не е нужно. Всеки, който поне малко е запознат с българската преводна традиция на Новия Завет (и Библията), би трябвало да му направят впечатление половинчатостта и некоректността на претенциите, заявени във въведението.

  11. от превода на ДД със сигурност ще има полза, и какво ВС писа ДД е откровен в желанието си да публикува превода си помня че още в Правец превеждаше /тогава от английски/, Библията. Стремежа на всички е да има по качествен превод. Можеби ДД трябва да посочи защо смята че другите преводи не са преводи а ревизии. Но това е засегнато на места във форума на
    bibliata.com
    01.07.08 17:34

  12. Ami, poneje satva duma za tova kakvi sa umeniata na V. Stojkov, neka dadem krartki svedenia: 1) Zavurshil e klasicheska filologia v SU „Kl. Ohridski“ (starogrucki i latinski ezik + stara grucka i rimska literatura i kultura) 2) ima i bogoslovie predi tova. 3) poveche ot 5 godini e prepodaval novozaveten grucki vuv Visshia Evangelski Bogoslovski instituk i 4) e publikuval 2 knigi, koito imat otnoshenie kum biblejskia prevod.

    dano tova da e ot polza

  13. eto do kade stigna vency stoikov da dava sam atestacia za sebe si – mislia che negovata knijka po ioan zama govori za umeniata myu ili po skoro lipsata na takiva – vency da ne bi da vlizash v kritcheskata be brate?

  14. Аз не съм съгласен с такава остра критика към Венци. Всеки има право на мнение. Просто Венци трябва да смени малко тона и ясно и точно да каже какво е грешно в превода за да сме наясно всички. Иначе верно става доста клюкарско и неприсъсщо за един пастир и учител.

  15. Понеже се появиха няколко версии на оплакването на Пастор Венци и всичките подписани с неговото име, не е ли редно самият Стойков да се яви тук и да обясни на списващите какво точно е имал предвид, за да може да се продължи ползотворна дискусия. Иначе, това написаното е все едно Венци си е провел по телефона някакъв махленски разговор в който поклюкарствал с някои за новия превод и после решил да го прати на приятели и колеги. Не е ли така?

  16. Честно казано се уморих да подминавам хорската некомпетентност и арогантност, мислейки си, че така ще им дам време те да се усетят. Но явно остарявам и търпението ми вече не е същото.

    Венци, брате, това е признак на критическата.
    Погрижи се за себе си преди стреса да се погрижи за теб.

  17. не е дразнещ, особено като видиш колко е точен в сравнение с гръцкия оригинал; дори словореда е 1към1 с гръцкия текст; аз си го купих онлай от CLC, но после видях че го има и на славейков – ето линка: http://www.clc.bg/index.php?doc=Products&pid=1081&lb=off

  18. Мен пък са ми много интересни хората които ги ДРАЗНИ един нов превод. Когато седнат да направят нов превод, след като са учили с години за да могат да го направят правилно и после да седят по цели нощи, да го мислят, да отделят пари от насъщния си за да се отпечатат, чак тогава може да ги ДРАЗНИ. А така само да седят отстрани като зрители и да коментират ненужно – това всеки го може. Но това не дава на никой правото да се ДРАЗНИ. По-скоро, ако е духовен, нека се моли и да опитва нещата. А не като този мюнцер ли е какъв е на всяко гърне меродия. И сега тук постоянно изкарва някакви лични спомени. Като си гледал тоя доний как превежда, защо не си му помогнал? Или само те бива да критикуваш и да злепоставяш човека и тук и по другите форуми. Не те ли е срам или може би и тебе те ДРАЗНИ.

  19. dobre de sega ako traibva da sme chestni ne e li malko draznesht toz tolkova HOB prevod; az se zachetoh ot tova koeto sa pusnali v neta – slovoreda taka li e na gracki ili prosto taka sa reshili da go napraviqt? ot kade moje da si go kupi chovek ?

  20. pastorV така е когато сме свикнали с един текст; но кое е по правилно да променяме текста на Библията за да ни е по-удобна за четене, или да оставим текста ня Библиата да променя нашето разбиране; според мен онези, които намират текста труден за четене не търсят истинския текст на Библията, а нещо удобно като четиво и в повечето случаи трудното четене ги дразни просто защото са си мързелички

  21. Не си правете илюзии хора. Не всеки може да направи такъв превод както този. Иначе за ревизия всеки може. Хващаш готовия текст и правят ревизия, както е направил венци стойков – с леки движения. Не се изисква да знаеш гръцки, не се иска да си защитил научни степени – просто дръпваш текста от Bibliata.com преработваш малко, печаташ и продаваш. Системата е 4х4. Виж, да седнеш и 12 г. да превеждаш от гръцки. Там вече се иска дупе да ти е яко.

  22. Абе венци кво се прайш на две и половина не ми е ясно само. Нали уж се фукаш че си завършил класическа филология. Много добре трябва да си знаеш тогава, от курсчето по теория на превода което задължително си зел с изпит, че има такова животно като рецепция в превода. Преводът на ЙОАН който са представили тук е класическа форма на буквален превод. няма място за сравнение с книжката която ти си издал, а и не цели да се сравнява с нея – дори напротив, като, че ли се стреми да се разграничи от наложения роматично разказвателен стил, който може да е всичко друго но не и Библия. Все пак тук не говорим за Цицерон или Сенека а за Божието Слово. Ако си честен пич, треа се съгласиш, че новия превод на ЙОАН просто удря в десетката

  23. Ама брат Стойков не е прав като пише, че „с един замах обявява ВСИЧКИ преводи и ревизии на Библията на български не просто на съдържащи грешки, а направо некоректно предаващи текста на Библията” Това са пълни глупости. Именно хората от Bibliata.com първи набраха българските библии – и ревизираното издание, и цариградския и 1924 и ги популяризираха в нета. Така, че да се твърди, че това дето венци го пише, че не за1читали другите текстове са пъулни глупости. Имено това са хората които ги популяризираха. Дори библейска ликга където пастор венцди работи ползва техния текст за печатните си издания с малки леки преработки.

  24. Венци Стойков написа: „Тук вероятно трябва да започна да изброявам многобройните грешки …. “ – ДА, точно това трябва да се направи. Ако преводът съдържа наистина толкова „многоборйни грешки“ лична отговорност на пасотр Венци Стойков е да ги посочи и оборо една по една, а не само да хвърля бомби както има обичай да прави от както се завъртя около Божията църква

  25. и аз си купих и на Венци книжката. В интерес на истината интересни бележки съдържа. Писал човека, писал и като написал после пак писал. Но това което предлага като нов превод няма голяма разлика от РИ 1940. явно е копирал текста и е поправял тук там с леки движения. Както писаха по горе, ако е можел да направи нов превод е щял да направи. Като не е можал да направи превод, писал е това писмо по-горе.

  26. Всеки, който е превеждал Библията знае добре, че процесът на превода не е товар или мъка, а едно сладко и общение с Бога. Не мисля, че който и да е човек може да поеме такава отговорност без да му е дадена отгоре. Затова пастор Венци, като колега и духовен водач, те съветвам най-искрено да преразгледаш отношението си. Щом суверенният Бог е допуснал появата на този нов превод, кой си ти за да го спреш?

  27. Приятели, виждам че тук темата се е разгледала много по-обширно от други форуми където само се подхвърляха неоснователни обвинения срещу преводаческата комисия на новия Български превод. Съвсем не е случайно, че нападката от страна на Стойков идва имено във времето в което някои анонимки обвиниха Bibliata.com за империя. Но ако трябва да бъдем честни пред себе си и пред историята, България се нуждае от НОВ превод на Библията. В това отношение Стойков е прав, че тази нужда е въпиюща, както е въпиюща и нуждата от сериозно българско евангелско богословие и сериозни богословски школи. За съжаление, до момента нито Библейска лига нито Верен нито Библейско дружество, нито пък книжката на самия Стойков предлагат сериозна алтернатива. И понеже новият превод, който се разглежда тук е именно такава алтернатива, аз предлагам да започнем едно по-сериозно и задълбочено разглеждане което да е конструктивно по отношението на бъдещите издания. Знам със сигурност, че се подготвя ново печатно издание на Цариградската Библия, както и на нов превод на Матей, нов интерлинеар по критическия текст на новия завет и много други. Тези издания имат нуждата от сериозното и задълбочено мнение на онези които четат Библията, а не от необосновани махленски подмятания като писмото на Стойков. Затова призовавам онези от вас които са заинтересовани да се включат в дискусията с пълна сериозност и заинтересованост. Новият български превод е нужен на България. Той е нужен на самите нас.

  28. Аз поддържам предното мнение, и понеже тези дни ми остана време да разгледам и новия превод на Йоан и книжката на В. Стоков, искам да предложа, съвсем теоретично, че преводът на Йоан се доближава изключително много до Цариградския превод, който следва гръцкия оригинал, докато Стоков се страхува да се отклони от статуквото в резултат на което изданието му е малко по-свободно като текст, но затова пък силно подражава на ревизията от 1940г. (която той цитира като РИ1938). Но така или иначе, при Стоков не личи работа с гръцкия оригинал, докато новият превод на Йоан се е отърсил от общоприетото статукво и наистина предлага една нова литературна алтернатива. Във няколко следващи постинга ще се постарая да дам и примери, които ще помоля да коментирате.

  29. Искам да отправя забележка към венци относно 3-те превода, които дава за пример в своето излагане. Ще започна отзад напред, тъй като лично съм наблюдавал работата по изданието на интерлинеарното издание на Фондация „Извор на живот“. Не виждам защо ВЕНЦИ го споменава тъй като то няма никакво отношение в дискусията като цяло и само попълва някяква бройка, което според мен е твърде манипулаторско от страна на Венци. Този т.нар. интерлинеарен превод е направен не от класическия текстус рецептус а от по-късната му ревизия стефанус. Предположението което издателите предлага също е манипулативно тъй като преводачите на новия завет в цариградската библия не са имали на разположение стефанус. Тъй че когато някой твърди, че използва стефанус като най-достоверен текст ползван за цариградската библия – той или не е наясно или нарочно манипулира. И тъй като венци предполагам е наясно, е ясно че манипулира фактите. На една от кръглите маси организирана от Bibliata.com и приятели, този текст бе разгледан подробно и самият превод в него е под въпрос в много отношения. Но тъй като той не е правен от критическия нов звет нестле алънд просто няма смисъл да се споменава тук. Той не може да бъде считан за нов превод, ако е правен от текстус рецептус. Такъв превод вече има. Нарича се Цариградска БИБЛИЯ.

    Другите два споменати „превода” са също под съмнение и венци който преподава гръцки трябва да знае това много добре. Преводът на Библейско дружество от 2002 г. е правен от руски и сравняван с гръцкия. Има десетки места на които това е явно. Съмнявам се дори че самият венци когато проследи тези места ще може да намери дори един единствен гръцки ръкопис от който те да са преведени. Така, че ББД 2002 не само не може да се счита за превод, а и той няма евангелско протестантска основа по принцип.

    И третото издание което венци посочва е жълтия нов завет препратки и бележки. Там пък не знам защо въобще говорим за превода. Като се изключи работата на Вениамин Пеев по евангелието на Лука, в това издание няма друга новозаветна книга която да е преработена според гръцкия оригинал. Най-смешната ревизия е намесата на Йосиф Димитров Гурбалов, който горкия незнайно как се е набутал в комисията, заради старите си връзки си с издателството, и уж е правил превод, но когато човек види превода му са нужно по-малко от 2минути за да е наясно че превод не е правен, по-скоро леки поправки на 1940 г.

    Така, че венци неоснователно и малко тъпичко твърди, че има 3 превода. Такива няма. Ако може да се посочи НАИСТИНА НОВ ПРЕВОД трябва да се посочи този на World Bible Translators, но венци нарочно не ги споменава тъй като са му конкуренция. Има и един друг нов православен превод, който обаче няма отношение към тази дискусия. Така, че аз предизвиквам Венци или който и да е друг да докаже, че горните 3 издания са нов превод. защото такъв просто няма до момента.

  30. Трябва да се съгласим, че тази версия на писмото е доста невъздържана. Мисля, че Венци си взе поука няколко дни по-късно и го редактира за публикация в евангелския вестник. Но така или иначе, писмото е доста безотговорно като цитира предговора, а не превода.

  31. brat VENCY se pravi na sardit shtoto Doni hich ne im obrashta vnimanie i ne gi brasne za sliva – pere napred vse edno che gi niama; te prikazvat, laiat go, iadat my krakata – toi si deistva bavno, postepenno i celenasocheno – spored men malko poveche triabva da gi laskae i da bade po diplomatichen spriamo takiva kato Vency za da ne se chuvstvat tolkova i lichno zasegnati

  32. И последно какво мислиш за критиката на превода от Венци Стойков. Аз си го купих и освен няколко незначителни забележки и няколко излишно очевидни граматически бележки нищо страшно не видях?
    15.08.2008

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.