GNT (NA27): καὶ λέγει αὐτῷ πᾶς ἄνθρωπος πρῶτον τὸν καλὸν οἶνον τίθησιν καὶ ὅταν μεθυσθῶσιν τὸν ἐλάσσω σὺ τετήρηκας τὸν καλὸν οἶνον ἕως ἄρτι
НОВ 2007: и казва му: Всеки човек първо доброто вино слага, и когато са се напили по-слабото; ти си пазил доброто вино до сега.
Цариградски 1871: и казва му: Всеки человек първом доброто вино слага, и като се понапият, тогаз по-долното; ти си задържал доброто вино до сега.
Протестантски 1940: Всеки човек слага първо доброто вино, и по-долното след като се понапият; ти си задържал доброто вино до сега.
Православен 1992: и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и, когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега.
WBTC 2000: и му каза: „Всеки дава на гостите си първо най-хубавото вино. По-късно, когато те се напият, се сипва по-евтиното, а ти си запазил най-хубавото вино досега.“
ББД 2000: Всеки човек слага първо хубавото вино и по-лошото – след като се понапият; а ти си задържал хубавото вино досега.
Верен 2002: Всеки човек слага първо доброто вино, а по-долното – след като се понапият; ти си задържал доброто вино досега!
Като символ, изразът „доброто вино” може да бъде интерпретиран по няколко начина (Вж. Йн. 2:3). В използваната лингвистична конструкция (Йн. 2:10) той е свързан с думата „края”, отнасящ се за сватбата. Според еврейския обичай, по-доброто вино се дава първо, но Христос запазва по-доброто вино за края. В този смисъл, чудото в Кана е есхатологичен преобраз, в който новото, но по-добро вино, е запазено за последното време. Това не е диспенсационен образ, ограничаващ Божията сила и действие в един определен исторически период, защото градивността на образа към единен есхатологически край показва Божието постоянно присъствие и действие в цялата история на творението, кулминираща в една глобална, космическа реализация при Христовото пришествие.