GNT (NA27): καὶ ἐγγὺς ἦν τὸ πάσχα τῶν Ἰουδαίων καὶ ἀνέβη εἰς Ἱεροσόλυμα ὁ Ἰησοῦς
НОВ 2007: А близо беше пасхата Юдейска и възлезе в Ерусалим Исус.
Цариградски 1871: И наближаваше на Юдеите пасхата; и Исус възлезе в Ерусалим;
Протестантски 1940: И като наближаваше пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим.
Православен 1992: Приближаваше Пасха иудейска, и Иисус възлезе в Иерусалим
WBTC 2000: Тъй като наближаваше юдейският празник Пасха, Исус отиде в Ерусалим.
ББД 2000: И като наближаваше Пасхата на юдеите, Исус се изкачи към Йерусалим.
Верен 2002: И като наближаваше Пасхата на юдеите, Иисус се изкачи към Ерусалим.
Думата възлезе в съвременния ни език има такъв смисъл: Външния дълг на Бълг. възлиза на..; ние не я използваме за географски понятия. Напр. Аз възлязох във Владая… Качих се или отидох.Качих се на планината и слизам оттам…
И Исус се качи/ отиде в Ерусалим.
Буквалният превод няма за цел да проследи промените в съвременния български език, а буквалността на библейския текст. Което разбираемо предизвиква читателя да се замисли по истинското значение на текста, а не по значението на съвременни думи, които с течение на времето могат да изгубят съвременното си значение и да означават нещо съвсем друго, което библейския текст никога не е имал в предвид. А с това предизвикателството е и да се разбере библейския текст в оригиналния му контекст.
Специално в случая на ἀνέβη мин.св. на ἀνaβηvo буквално въз-излизам. В това отношение думи като възлезе, възкръсна, възлюби, възвеличи са продължение на изконната кирило-методиева традиция за превод на библейския текст. Наскоро подобен аргумент бе разгледан подробно от д-р Донев в статията му „Защото Бог …” http://www.evangelsko.info/show.php?id=625
αναβαινω + εις = отивам в.
Основно значение на думата превод е предаване на значението на даден текст или реч от един език на друг. Превод на Библията означава предаване на значението на старогръцкия на български. Прибавянето на пояснението буквален задължава автора да се придържа стриктно към съвременния език, тъй като това означава буквално(точно, дословно).
Буквално би било: .. Исус се качи в Ерусалим, а по-свободно: .. Исус отиде в Ерусалим.
Иначе не трябва да се нарича буквален превод, а адаптиран към старите църковни изрази и практики такъв.
Основното значение на думата превод е превеждане, а не предаване. Превод на Библията съвсем не може да бъде ограничен само в „предаване на значението на старогръцкия на български”. „Прибавянето на пояснението буквален” задължава автора да се придържа стриктно към оригиналния език, а не към съвременния език, тъй като има опасност самият съвременен език да не успее да предаде значението на оригиналния текст каквито са случаите с двата превода-основа на всички ревизии на Библията български. Нито превода на Кирил и Методий, нито Цариградската Библия се придържат „стриктно към съвременния език”. Даже точно обратното – позволяват на текста на Библията да трансформира т.нар. „съвременен език”, който спокойно може да бъде наречен временен. Дефакто, целият последен коментар е силно преднамерен и съвсем неоснователен, още повече че се базира на един от многото преводи на една единствена дума, а се стреми към глобални заключения, които за съжаление не постига.
Три неща които Новият български превод (НОВ 2007) не цели да дискутира, тъй като те са приети като аксиоми, статукво и база заложени в целта и мисията за направата на превода:
(1) използваният за база гръцки текст е критичното издания Nestle-Aland в последното си 28-о издание (включая поправките в апаратуса)
(2) методологията на превода избира буквален пред литературен превод
(3) запазване на автентичното звучене на Новия Завет е предпочитано
За огромно съжаление на поборниците на т.нар. теория за „архаичното” звучене на Библията, самата Библия е написана на архаичен език, който не може и не бива да се реконструира според съществуващите лингвистика на нашето съвремие защото губи истинското си значение. Така, че теорията за архаично звучене на текста, ако въобще има такава, е неоснователна и необосновима. Това което тя нарича „архаично” е всъщност именно и целокупно автентичното звучене на оригиналния текст, което трябва да бъде запазено на всяка цена. Дори с цената на промяната на наличната лингвистика и използваната граматика на говоримия език, както е направено с реформите на българския език при превода на Кирил и Методий (855 г.) и при Цариградския превод на Библията (1871 г.).
За да се придържаме към темата, което пък е целта на дискусията тук, ако се промени думата „възкачвам” защото била архаична, трябва да се променят и думи като „възкръсна” и „възнесе се” защото според същото правило и те са архаични. Редакторската комисия прецени, че в случая такава промяна не е нужна, тъй като думи като възкръсвам, възкачвам, възобновявам, възнасям, възхвалям са ясно разбираем дори в нашето съвремие и не съдържат динамичен еквивалент, който може да ги замести пълноценно.
ЕТИЕНес:
не е ли малко смехотвторно да се замества думата ВЪЗлезе – как ще превдеш другите места в които ЙОАН я използва като:
Откровение 4: ВЪЗЛЕЗ ТУК трябва да стане ела тука ли? или за ангелите които възлизат и слизат и те ли така …
Коментарът за архаичното звучене по-горе или по-скоро коментарът против архаичното звучене на Библията е нелогичен, особено идваща от човек който се представя като познавач на старогръцкия език.
Първо, какво означава думата архаичен. Всички знаем, че идва от гр. дума архе/архео която означава НАЧАЛО. Така, че новият български превод да звучи архаично, би трябвало да означава, че звучи както е бил отначало – т.е. от гръцкия оригинал, а то тона това е целта на един нов превод – да приближи читателя към оригинала.
Второ, ако езикът на буквалния превод звучи старомодно (за да избегнем чуждицата архаично, която се използва погрешно от автора на постинга), то каква е вината на преводачите тук? Та нали ако самата Библията звучи така, имено това е целта на един буквален превод – да предаде текста й именно такъв какъвто е.
И трето – каква е нуждата от ОЩЕ ЕДИН НЕархаичен текста на българската Библия, който няма нищо общо с Библията? Защо би бил нужен, ако читателя е доволен от мелодичния език на вече съществуващите ревизии, които на много места в опита си да предадат „НЕ”архаично звучене на текста губят смисъла му и превеждат с фрази и идиоми които не само нямат нищо общо с Библията., а просто не са в Библията.
Препоръчвам на господин коментатора, който уж знае гръцки, да си прегледа лексикона, да прочете нещо за теория на превода и то не от модернистично хуманистична гледна точка, а от Библейски правилната – като например начина по който е преведена Септуагинтата – преводът на седемдесетте, и тогава пак да се изкаже по въпроса, този път вече подготвен.