GNT (NA27): ἡ γυνὴ ὅταν τίκτῃ λύπην ἔχει ὅτι ἦλθεν ἡ ὥρα αὐτῆς ὅταν δὲ γεννήσῃ τὸ παιδίον οὐκέτι μνημονεύει τῆς θλίψεως διὰ τὴν χαρὰν ὅτι ἐγεννήθη ἄνθρωπος εἰς τὸν κόσμον
НОВ 2007: Жената, когато ражда, в скръб е, защото дошъл е часът й; а когато роди детето, не помни вече тъгата заради радостта, че родил се е човек на света.
Цариградски 1871: Жена кога ражда на скръб е, защото е дошел часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си поради радостта че се е родил человек на света.
Протестантски 1940: Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света.
Православен 1992: Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът й; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света.
WBTC 2000: Когато жената ражда, тя страда, защото времето й е дошло, но щом детето се роди, забравя болката заради щастието, че човек се е родил на света!
ББД 2000: Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а когато роди детето, не помни вече мъката си поради радостта, че се е родил човек на света.
Верен 2002: Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; но когато роди детенцето, не помни вече мъките поради радостта, че се е родил човек на света.